BBC: ЕС осъзнава, че не зависи толкова силно от руския газ

Съобщението на руския президент Владимир Путин, че спира планирания газопровод "Южен поток" на стойност 50 милиарда долара предизвика смес от изненада, облекчение и учудване в страните, зависещи от руския газ в Централна и Източна Европа. Така започва материал на BBC за новината на седмицата, а може би и на месеца.

Критиците на Русия от дълго време твърдят, че паралелно с ядрената експанзия газопроводите са "дългата ръка на Кремъл", откриваща пътя за политическо и икономическо влияние. Така че това решение е драматична промяна в насоката. "Може да е блъф за оказване на натиск върху българското, сръбското и унгарското правителство да се обединят зад ускоряването на проекта и за по-добрата му защита пред Европейската комисия", казва енергийният специалист Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията в София, пише БГНЕС.

Той обаче предпочита друго обяснение – че "Южен поток" е "просто твърде голямо бреме" на фона на трудната финансова ситуация пред руския държавен гигант "Газпром". В Европа търсенето на газ намалява и тя не се нуждае от потенциалните 63 милиарда куб. м. на година, които "Южен поток" щеше да осигури. Сходният капацитет на газопровода "Северен поток" е запълнен само частично и той работи на загуба.

Според Владимиров "Газпром" търси нови пазари, обръщайки газовата си стратегия на изток. "Руският енергиен монополист ще се нуждае от 100 милиарда долара в идните четири-пет години, за да развие находищата в Източен Сибир и да изгради газопровод до Китай", казва експертът. Отказът от "Южен поток" е спънка за правителствата в Унгария и Сърбия, които са сред най-силните поддръжници на проекта, наред с австрийската компания OMV и италианската Eni.

Голяма част от газа щеше да стига до огромния Централноевропейски газов хъб в Баумгартен в Австрия, който отчасти е руска собственост. Около една трета от руския износ на газ за Западна Европа преминава през Баумгартен. Но когато България спря работата във Варна, където газопроводът стига до брега, проектът стана невъзможен за реализиране.

Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че страната му трябва да потърси алтернативни газови доставки в резултат на руското решение. Но в Украйна отговорът на съобщението на президента Путин беше облекчение. "Спирането на "Южен поток" беше направено по икономически причини, скрити зад политическо обяснение", заяви Андрей Турин от украинската ядрена компания "Енергоатом". "Защо да се харчат толкова пари за създаването на алтернативни маршрути за снабдяване със същия газ? В момент на ниски и намаляващи цени на петрола защо да се харчи толкова много за проект, който не е необходим на Европа?".

Украинците също така отбелязват допълнителните разходи за Русия от анексирането на Крим и последиците от санкциите на ЕС и САЩ заради руската подкрепа за сепаратистите от Източна Украйна. В края на октомври Украйна най-сетне подписа ново газово споразумение с Русия, валидно до март, за гарантиране на газовите доставки тази зима. Търсенето от Украйна на руски газ намаля, тъй като страната потърси доставки от другаде.

Привърженици на по-диверсифицирани газови доставки, освобождаващи Европа от зависимостта й от руски газ, се надяват, че спирането на "Южен поток" ще ускори напредъка към обща енергийна политика на ЕС. Повечето газопроводи бяха изградени по времето на СССР от Изток до Запад. Енергийни експерти от Източна и Централна Европа дълго време настояват за по-добри връзки между Севера и Юга.

Нов газопровод, свързващ Унгария и Словакия, се очаква да бъде открит през януари и продължава работата по подобен проект между Унгария и Румъния. Строежът на терминали за втечнен газ в Полша, Литва и Хърватия също ще спомогне за разнообразяването на доставите. Втечнен газ се очаква да дойде също от Катар и Северна Африка и евентуално от САЩ в бъдеще.

Вижте всички последни новини от Actualno.com