Бесарабските българи могат да бъдат унищожени при конфликт в Приднестровието

В България пристигнаха бесарабски българи, които пред БГНЕС разказаха за своя живот, споделиха наблюденията и страховете си от ситуацията на нашите сънародници в Украйна и най-вече - в района, който населяват. За да ги предпазим от евентуални неприятности с местните власти в размирната страна няма да съобщаваме техните имена.

Предаваме разказа им с кратки исторически факти и малки съкращения:

У нас малко се знае къде живеят бесарабските българи днес…

До 1812 година под името "Бесарабия" е известен районът на Буджака, контролиран от татарски и ногайски племена. През 1812 година този район, както и източната част на Княжество Молдова става част от Русия и названието "Бесарабия" се разпростира върху цялата територия между Прут и Днестър. Компактното българско население е съсредоточено на север от делтата на р. Дунав до р. Днестър и тази територия обхваща централната част на Бесарабия. Една част от тях, които през 1862 г. заминават за Таврия, днес се наричат таврийски българи. А друга - т.нар. одески българи са в Ивановския район. Те са основните бежанци, които по време на кърджалийските размирици през турското робство са излизали на брега на Черно море и там с руските кораби са отплували за Одеса.

Има няколко вълни на заселвания на бесарабските българи в днешните земи на Украйна. Първата е масовата - през 1812 г., по време на Руско-турската война, когато главнокомандващият на руската войска генерал-фелдмаршал Михаил Кутузов се свързва със Софроний Врачански. Нашият духовник се замислил за създаването на българска формация по образ и подобие на тази с център Белград и Кутузов се съгласява. Но подписва мирния договор и заминава за Москва, за да защитава родината си при нахлуването на наполеоновите войски. По това време нашите българи, предимно гагаузите, от Северна Добруджа и Източна България се преселват в Бесарабия и създават българската общност. През 1819 г. дават на нашите сънародници земя и статут на колонисти в централната част на днешна Бесарабия. След това през 1828 г. започва втората изселническа вълна, предимно от Тракия, Македония, Одринска Тракия и българите се настаняват в сегашните Пандаклия, Голица, Ташбунар, Шкерлика, Вайсал, Дермендере, Бановка, Каракурт, Чушмелия, Курчи, Кулевча, Димитровка, Александровка, три села с името Троян и др. Южната част на Украйна, в която е и Бесарабия, е историческата Новорусия.

Защо днес повечето от нашите сънародници в Бесарабия са обявени за сепаратисти?

Заради своите традиционни нагласи бесарабските българи основно са гласували за "Партията на регионите" на бившия президент Виктор Янукович, очаквайки от него да възроди и техните населени места. Но след събитията на Майдана от Киев решават да мобилизират приоритетно гласоподавателите от "Партията на регионите", за да ги хвърлят да воюват срещу опълченците от Донецк. Като само от Болградски район е трябвало да бъдат мобилизирани над 1000 души, т.е. от всяко село да заминат да воюват между 10-12% от техните жители. Примерно, в село Кубей, родното място на Александър Теодоров-Балан, с население от 4800 души, са получени 450 повиквателни. Но бесарабските българи се възпротивяват масово и не допускат нито един от тях да бъде мобилизиран. Като следствие - срещу Болградския район и отделни граждани са заведени дела по Наказателния кодекс на Украйна заради това, че не са се подчинили на мобилизацията.

"В нашите селища има много малко членове на партията на Тимошенко "Баткившчина", но са доста активни. В един момент те започнаха да пишат доноси до Службата за безопасност на Украйна срещу нашите кметове, с обвинението, че проваляли мобилизацията. Какво се случи - от Военния комисариат пристигаха повиквателните, примерно, в едно село между 100 и 300 броя, при което тези момчета, между 20 г. и 27 г., напуснаха родните си места и заминаха, кой - за Русия, кой - за Крим, кой - другаде. И нямаше на кого да ги връчат.

Впоследствие се взе решение да бъдат мобилизирани мъжете от 20 г. до 65 г. Но благодарение на информацията, появила се в българските медии за тази драма по нашите земи, мобилизацията като че ли спря. Заедно с нас срещу призоваването в армията тогава се надигнаха и молдовците в Бесарабия, като много от момчетата преминаха в Молдова, за да се спасят, а в селата гневното население започна да обезоръжава пратениците с призовките. Ние имаме информация, че държавният глава на Украйна Порошенко по време на церемонията по встъпването си в длъжност като президент, е дал дума на български вицепремиер, че няма да допусне война в Бесарабия. Затова в момента мобилизацията е в застой. Но в Генералния щаб на украинската армия се надига недоволство специално към българите. По наши канали разбрахме за заплахи към нас на висши командири на батальоните на Коломойски, които казвали: ще приключим с Луганск и Донецк и следващите ще сте вие. Вече ни броят, нас, бесарабските българи, за потенциални сепаратисти.

Ако се вгледаме в историята, бесарабските българи по време на Втората световна война са мобилизирани на трудовия фронт, основно - в мините. Днес много българи живеят и в Одеса. Покрай кървавите събития там преди година се знае за случай на наш сънародник, чийто съсед е улучен смъртоносно от снайпер и приятели от града го подканват да напусне жилището си пред опасността от интензивни обстрели, но той остава. Това е българинът, тук и извън България - не бяга панически от дома си, толкова е свързан с него…

Бесарабските българи категорично отказват да бъдат мобилизирани и да воюват в редовете на украинската армия срещу опълченците в Донецка народна република и Луганска народна република.

През 2000 г. българският депутат във Върховната Рада Николай Габер направил запитване колко българи живеят в Източна Украйна и са му отговорили , по данни на Службата по безопасност, че в рамките на ОНД са живели 1 200 000 българи, а от тях - 780 000 - в Украйна. Преди два месеца бивш зам.-министър на вътрешните работи по времето на Виктор Янукович уточнил, че в момента в Украйна живеят между 450 000 - 500 000 бесарабски българи. В това число не влизат гагаузите, които са също православни и с които нашите преселници поддържат много добри отношения - споделят общите си надежди и опасения в тази братоубийствена война. Не трябва да се забравя, че по традиция около 78% от нашите хора се женят помежду си и остават верни на гена и произхода си, 20% създават семейства с гагаузите, а съвсем малка част са смесените бракове. Пак по статистика 70% от бесарабските българи работят в моноетнически колектив и дори в рамките на бившия Съветски съюз е било признато, че са сред най-грамотните граждани, владеещи най-добре руски език от всички други националности. Тези умения не са се променили.

Нашите събеседници знаят цялата драма на събитията преди, по време и след 2 май 2014 г. в Профсъюзния дом в Одеса, където бяха убити и изпепелени 46 души, между които и двама българи - Иван Милев, на 34 г., изгорен жив и Александър Николов, на 32 г., загинал от огнестрелна рана. Всичко това, според тях, причинено от профашистки формирования, командвани от Киев. Нека не забравяме, че в този дом невинни жертви станаха и хора, които са работили в офисите, наети, за да извършват дейността си в частни фирми. В сградата на Профсъюзния дом са били натикани от побойниците и случайни хора от площада пред него. Не се знае, обаче, че освен горени и убивани по насилствен начин, част от жертвите са били и съсичани. Говори се в Одеса и в българската общност, че инициатор на кървавата баня е бил един от лидерите на националистическото движение "Братство" Андрей Корчински. А телата на съсечените от тях хора са били изнесени през нощта на 2-ри май и все още не се знае нищо за тях, водели ги изчезнали безследно, между тях имало и българи. Защо, питат мнозина и най-вече - близките им. Защото всеки крие името си, а и много млади хора, защитаващи съгражданите си, вече са се изнесли от Одеса - към Крим, Русия, трети - на страната на опълченците в двете републики - ДНР и ЛНР. Няма точна информация.

Целта на кървавите набези е била да се наплаши населението, за да напусне родните си места и тези земи да бъдат заселени от "правилни" украинци. Това важи за цяла Бесарабия и районите на ДНР и ЛНР. Анатемосването на хората от Южна и Източна Украйна не е започнало с Майдана, напротив - първите сигнали за това били още от т.нар. Оранжева революция през 2004 г. В Одеска област дори се е говорило, че Юлия Тимошенко се заканвала на местните един ден да ги асфалтира, да ги "бетонира", а Луганск и Донецк да ги отдели с бодлива тел от другата част на страната, да ги превърне в гето.

"Днес бесарабските българи са обявени неофициално, разбира се, за сепаратисти от властите в Киев още от миналата година. Не е преувеличено да кажем, че Одеса бе запазен от по-голям погром, подбуждан от бандите, пристигащи тогава с влакове от Западна Украйна, именно от българите, които се занимават активно със спорт, обединени в дружества. Малко хора знаят, че над Профсъюзния дом на площад "Куликово поле" през април-май 2014 г. бяха издигнати няколко национални флага - украински, руски, български и беларуски, но най-високо се вееше българският трикольор. Има и снимки, на която се вижда това. Жертвите на войната в Източна Украйна са много повече от официалните данни. Знаем, че съветничка на президента Порошенко е внесла молба във Върховната Рада депутатите да се произнесат за определяне на специални места, около различни градове в Украйна, за погребване на около 200 000 души. Често около граничната линия на бойните действия има гробове, над които е написано "временно неизвестен войник". А в гробището в Одеса се появиха гробове, над които пише "хирургични отпадъци"- става дума за погребване на части от тела. Известно е, че значителна част от украинската армия отказва да воюва на Изток. По тази причина в Радата е внесен законопроект офицерите да могат да разстрелват собствените си войници, ако откажат да изпълнят команда. Много тъжно е, че за момчетата от украинската армия, загинали по време на битка, не се отпускат средства за погребение от държавата. На обръщенията на почернените майки, молещи за такива средства, властта в Киев мълчи", споделят нашите събеседници.

Бесарабските българи поставят приоритетно България на първо място в своите предпочитания, следва Русия и на трето място е Украйна. За родината на дедите им, за техните корени е ясно, за Русия-също, заради помощта, която им е оказвала през трудните години, там е бил винаги и пазарът на техните стоки, образованието, работата - също. А от днешните им земи, казват, за да чуят украинска реч, трябва да минат 300-400 км. - това е истината. А днес са в т.нар. рускоезичен пояс.

Прогнозата

Конфликтът в Украйна няма да приключи скоро, макар че засега се спазват в общи линии Минските споразумения. Луганск и Донецк е малко вероятно да се предадат. Но съпротива се надига и по посока на Харков. Там вече са стреляли по кмета на града, който, за късмет, е оцелял. Там всяка седмица имало взривове, както и в Одеса, в градската част. В Бесарабия няма украински войски, а само граничари и полиция. Но по време и преди Майдана цялото оръжие, което се е намирало на тази територия, е било иззето от Службата за безопасност на Украйна.

Перспективата за бесарабските българи не е радостна.

От една страна, могат да тръгнат отново влакове с банди от Запад, същото каквото се е случило в Одеса. От друга страна, като се имат пред вид изявления на официални лица от Румъния, не от днес, че част от Бесарабия/ Одеска област - бал.а./ е територия, която те ще си вземат обратно, дори са назовали срок - до 2018 г., положението никак не е стабилно. Румъния масово дава паспорти за гражданство на молдовците от Бесарабия по бързата процедура. И цели села вече са населени с хора с румънски паспорти. "Самите молдовци не крият, че рано или късно Румъния ще си върне тези земи и Бесарабия ще стане румънска територия. Нашите дядовци помнят живота си в румънски граници и са казвали, че сме си запазили езика в границите на Украйна. Но за 20 г. румънска окупация румънският език е бил брутално налаган в училищата и навсякъде като основен език", казват събеседниците ни.

И продължават: нашият регион, населен с бесарабски българи, граничи с Украйна по р. Днестър и Днестровския лиман, а с тях ни свързват само два моста - единият е при Паланка, другият е при Белгород Днестровский. Ако някой реши, при изостряне на ситуацията, да взриви тези мостове, ние се оказваме изцяло отрязани от Украйна. Подозрително за нас е, че отвъд границата ни с Приднестровието се копаят окопи, разполага се и военна техника. Според някои наблюдатели това е мястото, на което ще избухне следващият въоръжен конфликт. Украински постове стоят на границата с Бесарабия и по посоката на оръжията им излиза, че те очакват нападение от Юг и от Север. Има средоточие на оръжия и бойна техника при Чебанка, на десетина км до Одеса. А в самата Одеса доскоро се транспортираше бойна техника, БТР-ри, включително и комплекси С-300. Има и подразделения на Националната гвардия на Украйна, които до неотдавна демонстрираха сила по улиците на града. По наши данни американска военна техника се съсредоточава и около Тулча и Бабадак в Северна Добруджа в Румъния. Потенциална заплаха за нас са и военните от батальоните "Одеса", "Днепр", "Айдар" и "Азов". Уточняваме, че доброволците от батальон "Одеса" не са от нашия край.

Лесно е да се установи, че българите в Бесарабия при един провокиран конфликт могат да попаднат в истински клещи. От една страна, притиснати от частните батальони на смъртта и от редовната украинска армия, за които отсега сме обявени за сепаратисти, а от друга - от евентуална румънска експанзия. Как може са се случи това? Дори при провокативна стрелба, в която жертва може да бъде румънски поданик, румънски подразделения ще се вдигнат веднага в защита на своите хора с румънски паспорти в Бесарабия. Нека не забравяме, че при срещата на новия президент на Румъния с Порошенко стана ясно, че Украйна ще подпомага интеграцията на Приднестровието с Молдова, което означава, че приднестровският конфликт може да бъде размразен.

С други думи - пламне ли Приднестровието, ще пламне и при нас!

А ако бесарабските българи бъдат подложени на прогонване и унищожение, отпада спора между Украйна, Молдова и Румъния за нашата територия. Исторически погледнато ние като че ли пречим на всяка една от тези държави.

По всичко изглежда, че оперативната подготовка за горещата фаза върви в съкратени срокове - в ход е информационна подготовка в Интернет с идеологическа обработка на населението, струпва се бойна техника, копаят се траншеи…

Ако България не може да ни помогне и защити по друг начин, молим поне представителите на българската държава, служителите на консулството в Одеса един път в месеца да идват в Болград и Измаил. Да дойдат за по един ден, да ги видят нашите хора, да усетят дори малка защита. Българските власти могат да помислят и за даване на българско гражданство по ускорена процедура, както правят румънците за молдовците. Не за друго, а за да не бъдат избивани мъжете, подлежащи на мобилизация, при един въоръжен конфликт, който е много вероятен и за да не попадат под ударите на Наказателния кодекс на Украйна.

Много ни е необходима и логистична връзка с България.

До преди няколко години съществуваше транспортна връзка по река Дунав между Измаил и Силистра, където за 5 ч. пристигахме в българския град. Силно желаем тя да се възстанови. А ако се стигне до ситуация, при евентуално блокиране на двата моста, които ни свързват с Украйна, така ние ще имаме бърза връзка с България. Държавата на нашите деди може да ни помогне при въоръжен конфликт, ако бъдем откъснати, с канал за продоволствие, храни и лекарства. За нас не е вариант възобновяването на транспортната връзка Варна - Иличовск, това не е решение, тъй като се губи много време, а и проверките по суша обезсмислят пътуването, на много от възловите участъци пътуващите могат да бъдат задържани.

И най-важното - крайно време е България да заяви своя интерес в Бесарабия. Защото до ден-днешен - нищо. 25 г. чакаме, но това не става. Не искаме да даваме съвети, но българските власти могат да се поинтересуват какви документи е подписала Украйна, какви задължения има тя пред европейските институции спрямо всички националности, които живеят в нейните граници.

Някои ще се запитат защо е толкова силен интересът към нашите земи. Просто е - още по времето на предишната съветска власт на няколко места в Бесарабия бяха локализирани находища на нефт, включително и в Кулевча.

БГНЕС се свърза по повод казаното от нашите сънародници с новия генерален консул на България в Одеса г-н Димитър Тучков. Информирахме го в общи линии за техните страхове и предложения. Ето какво ни отговори той:

Очакваме съвсем скоро украинският външен министър и българският му колега да посетят Украйна и да се запознаят с положението на бесарабските българи. Пътуването е било е планирано за 3-ти април т.г., но поради ангажименти не се състоя, очакваме до края на месеца това да се случи.

Нямам представа за придвижването на бойна техника около Одеса и района, който граничи с Бесарабия. Ако някой говори такива неща или преувеличава или има интерес да е така. Нямам представа как е и по границата с Румъния. Вярвам на това, което виждам. Всичко е наред.

На българите в Украйна консулската ни служба дава едногодишни визи, които са отскоро - отчасти и заради конфликта в Луганск и Донецк. Върви процедурата и за даване на българско гражданство на желаещите. Визите няма да спасят от мобилизация мъжете, но те могат да отидат в България. Преди да застъпя мандата си се срещнах у нас с представители на всички институции, които са ангажирани с проблемите на българите зад граница и специално по проблемите за даване на гражданство. Ще направим всичко възможно да защитим нашите сънародници в Украйна. Поставил съм пред тях въпроса за ускорено даване на българско гражданство на българите в Украйна, отговориха ми, че той е на дневен ред и се обсъжда, но засега е така, няма промяна, освен - получаването на едногодишни визи.

Имаме намерение да открием длъжност почетен консул на България в Болград, който да се включи в работата и да способства за сближаването в региона. Това засега е идея, кога ще успеем зависи от министъра на външните работи и от други институции. От консулството в Одеса ще ходим до Болград, Измаил и другите селища, но не мога да кажа дали това ще се случи "поне веднъж в месеца". Представителството ни е от малко на брой служители, има много организации, с които поддържаме отношения.

Вижте всички последни новини от Actualno.com