Бившият посланик на България в Русия Илиян Василев е в черния списък на Кремъл

На 29 май следобед МВнР бе информирано от посолството ни в Москва за получен чрез Делегацията на ЕС в руската столица списък от граждани на страните-членки на ЕС, на които се отказва достъп до Руската федерация, съобщиха от Външно. Списъкът съдържа имената на 89 души, сред които и българският гражданин Илиян Василев. Самият той коментира решението на Москва така:

НАТО: Русия може да окупира Прибалтика за 2 дни

"Руската армия може да окупира страните от Прибалтика за два дни", заяви чешкият генерал Петр Павел, който от 1 юни ще оглави военния...

Прочети повече

Няма да квалифицирам този акт - достатъчно ярък е като характеристика на мисленето във властовите структури в Русия. Винаги съм се ръководил от защитата на българските национални интерес в отношенията с Русия, което повярвайте ми не е по подразбиране за български политици и дипломати, нито е традиция.

От друга страна, винаги съм държал на уважително отношение към хората, които ръководят Русия и правото им да формират руската политика по начин, който те сметнат за уместен.

За разлика от мнозина виждам ролята и значението на грешките на Запада за сегашната ситуация. Ако западни политици днес критикуват Путин и недоволстват от неговата позиция, трябва да се обърнат към източниците на съвременния ресурс на руския президент и към отказа изобщо да дадат на Русия писта, сравнима с членството в ЕС и НАТО, която бе дадена на Източна Европа. Да се върнат към онези дни от 2003 година, когато един бивш американски президент бе погледнал в очите на Путин и разпознал човека, комуто може да има доверие.

За отношенията Русия - България

Кремъл отвърна на обвиненията на Кери

Русия е готова за сериозен разговор по въпросите на ядреното разоръжаване, но без прилагане на двойни стандарти. "Русия твърдо се прид...

Прочети повече

Разминаванията ми с колегите от руския МИД и руското посолство възникнаха още в годините, в които се роди идеята за енергийния шлем, която промени в основи талвега на руско-българските отношения след 2006 година. За съжаление, не можах да повлияя върху решенията на моето правителство и на тогавашния български президент (бел. ред. - Георги Първанов) и те поеха по пътя на шлема.

Основният ми аргумент и тогава, и сега бе, че в тези проекти има прекомерно много геополитика и небалансирани интереси, които при условията на новото ни членство в ЕС и НАТО ще ни изправят пред невъзможни избори. Липсата на бизнес логика пък ни обрича на огромни загуби. Беше лесно да се сметнат щетите по предоговарянето на газовия договор. А те се оказаха над милиард долара. Пак ли трябва да замълчим в името на великите традции и историческата признателност, при това за едностранно разказана история?

Другият ми аргумент бе, че акцентът в българската политика трябва да бъде защитата на българските икономически интереси в Русия, в това число и осигуряването на равни права и третиране на българските компании. Загубата на руските пазари не е само функция на естествено свитите възможности и отслабена конкурентност на българската индустрия, но на съзнателна политика - действия или бездействия - от руска страна, което рязко сви присъствието ни там. Зная, защото съм се намесвал активно, за да спася български компании от политическа намеса. На всеки запознат със ситуацията е ясно, че политическият риск за българския бизнес в Русия е огромен и изисква постоянна намеса на българска държава на всяко равнище, за да могат българските бизнесмени да имат шанс в неравна конкуренция. Безбройни делегации на всякакво равнище не помогнаха български фирми да намерят място при поръчките на Зимната Олимпиада в Сочи. Уж бяхме "стратегически партньори" по най-важните за Русия енергийни проекти, а в последна сметка не остана нищо "в ръката" като бизнес, като ползи. За разлика от много други, аз смятам резултатите от една или друга политика по реалните икономически изгоди и шансове.

Важното е със или без списъци да се предотврати плъзгането на Русия и Европа към мащабен военен конфликт, само заради спасението на един режим, който превръща във "врагове" и такива естествени приятели на руската култура, природа, традиции като мен. Всъщност значителна част от руските официални лица, с които работех като посланик - например тогавашния премиер Касянов, финансовия министър Кудрин, който беше и съпредседател на съвместната комисия, също са попаднали в категорията опоненти на сегашния режим. Значи повредата не е в моя телевизор.

Руската страна е предоставила списъка по настояване на ЕС във връзка с зачестилите в последно време случаи на отказан достъп на европейски граждани, които не са имали никаква предварителна информация в тази връзка. Освен имената, руската страна не е предоставила никакви мотиви или правна аргументация за забраната за достъп, уточняват от МВнР.

В този смисъл българската страна, съвместно с останалите ни партньори от ЕС, ще потърси разяснения за всеки индивидуален случай на европейски гражданин, на които е отказан достъп до Руската федерация.

Един работен ден на трол, воюващ за победата на руската доктрина

Напоследък в България отново се заговори за необходимостта от закон, урегулиращ по-добре медийния живот в интернет и т.нар. "тролове". ...

Прочети повече

Реакции в Европа

Междувременно правителството на Германия поиска от Русия разяснения относно включените осем граждани на ФРГ в "черния списък" от 89 политици, дипломати и военни от страните от Евросъюза, на които е забранено влизането на територията на Руската федерация.

Това се казва в разпространена днес декларация на германското външно министерство, цитирана от ТАСС.

Официален Берлин е във връзка с Москва и настоява за прозрачност при решаване на този въпрос. Лицата, включени в списъка, имат право да знаят основанията, заради които им се забранява влизането в Русия, се изтъква в декларацията.

По данни на в. "Билд" и "Франкфуртер алгемайне цайтунг" "черният списък" е изпратен от руската страна в дипломатическите представителства на европейските страни в РФ.

Сред германските граждани, на които е забранено да влизат в Русия, са депутатът в Бундестага от ХДС Карл-Георг Велман, заместник-председателят на фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага Михаел Фукс, депутатите от Европарламента Ребека Хармс и Даниел Кон-Бендит, генералният секретар на Съвета на министрите на ЕС Уве Корзепиус, държавният секретар в министерството на отбраната на ФРГ Катрин Зудер, членът на ХСС Бернд Поселт и началникът на Главния щаб на ВВС на Германия генерал-лейтенант Карл Мюлнер. Сред другите известни имена са британският вицепремиер Ник Клег, бившият председател на Европейския парламент Йежи Бузек, както и бившият еврокомисар по въпросите на разширението Щефан Фюле.