Четири сценария за несигурните избори във Великобритания

На 7 май 48 милиона британци ще избират народните си представители и ново правителство. Изборният модел и липсата на фаворит предсказват сложна ситуация след вота, когато победителят ще стане известен няколко дни след изборите.

Засилената от мажоритарното гласуване в един тур несигурност е толкова голяма, че не може да се изключи при липса на категоричен победител да се пристъпи към бързото провеждане на нови избори и дори до „конституционен бъг“. Отсега се очертават четири сценария за развитие след изборите.

Правителство с мнозинство

Това е най-простият сценарий и е идеален за партията победител, която ще може да създаде кабинет, без да е нужно да прави компромиси. Това означава най-малко 326 места в 650-местната Камара на общините. 16 от 18-те правителства след Втората световна война са били формирани именно по този начин. Кабинетите, съставени след изборите през 1974 и 2010 година, са единствените изключения. Този път обаче е малко вероятно да бъде формирано правителство на мнозинството заради загубата на влияние на двете основни партии и заради разпокъсаната политическа мозайка в страната. Според социологическите проучвания консерваторите и лейбъристите имат сходни нива на популярност, но докато през 1951 година те са владеели 97% от гласовете, сега двете партии едва успяват да достигнат две трети от намеренията за гласуване.

Управляваща коалиция

Поради липса на абсолютно мнозинство двете големи партии – Консервативната и Лейбъристката, може да се опитат да се свържат с един или няколко партньори, за да формират коалиционно правителство. Подобен сценарий на изборите през 2010 година в крайна сметка завърши с коалиция между консерваторите и либералдемократите. Нов кабинет, съставен от двете партии, не е невъзможен, но и в двете формации има много политици, които гледат на този вариант с лошо око. Като арбитри, либералдемократите може да влязат и в лейбъристко правителство. Другите комбинации, като съюз между консерваторите и популистката ЮКИП или лейбъристите и шотландската национална партия СНП, са отхвърлени априори.

Правителство на малцинството

Ако никоя партия не спечели мнозинство в парламента и ако не се очертае коалиция, консерваторите или лейбъристите ще имат втори вариант – да формират сами правителство на малцинството с по-малко от 326 места в парламента. Този опит ще бъде опасен, а оцеляването на подобно нестабилно правителство ще зависи от сключените споразумения с малките партии за осигуряване на подкрепа при гласуването по важни теми, като например бюджета. ЮКИП и унионистите от Северна Ирландия, които изключват по презумпция да бъдат част от управлявано от консерваторите коалиционно правителство, може да решат да окажат помощ на лейбъристите. Същото важи за шотландската национална партия, която може да прояви склонност да помага на лейбъристите, когато прецени, че това не противоречи на нейните възгледи.

Нови избори

Ако консерваторите и лейбъристите сметнат, че имат достатъчно подкрепа в парламента, ще започнат преговори, за да се изясни коя партия има най-голям шанс да формира функционално правителство на малцинството. Първият голям тест ще дойде няколко седмици след това по време на традиционната реч на кралицата пред парламента, когато депутатите гласуват програмата на кабинета. По принцип правителствата на малцинството срещат проблеми да се задържат на власт през целия 5-годишен мандат. Това на лейбъриста Харолд Уилсън през 1974 година например издържа седем месеца. Възможен вариант за премиера е да свика бързо нови избори, за да се опита да получи мнозинство. При всички случаи обаче политическите лидери ще трябва да избегнат задънената улица, която ще постави кралицата – висш арбитър, но без реална власт, в ситуация без никакви възможности.

АФП