Донецк се изкушава да не "плаща" за Киев

В град Донецк, който се намира в сърцето на въгледобивния Донецки басейн в източната част на Украйна, много хора с мъка свързват двата края и не искат повече да „плащат” за западните региони, които са съвсем не толкова индустриализирани.

„Тук работим за Киев и Запада”, възмущава се 72-годишната Нина Александровна, чиято пенсия е около 100 евро на месец. „А цените в магазините непрестанно растат”, оплаква се тя.

Във въгледобивната мина „Калинина” директорът Венямин Николаевич казва, че всичко е „нормално”. „Работим както и преди” събитията в Киев, които завършиха с отстраняването на режима на Виктор Янукович, който е от Източна Украйна. „Искаме единствено националната икономика да завърви”, добавя мъжът, който по-скоро прилича на бюрократ от съветската епоха, отколкото на съвременен „мениджър”.

От прозореца на кабинета му се вижда много остаряла техника, която все пак работи. Николаевич бързо се скарва на охранителя, че е пуснал екипа на AFP, който бързо е изпроводен до изхода. „Естествено, плащаме заплати, няма закъснения”, отговаря той лаконично на последния въпрос.

Служителите обаче не казват същото. „Миналия петък не ми платиха. За първи път се случва”, казва Витали – женен, с две деца, като уточнява, че месечната му заплата е 180 евро. За да плаща квартирата си - 100 евро за 40 квадратни метра на 40 километра от Донецк, и за да осигури прехраната на семейството, той трябва да кара и такси, което му носи допълнително 500 евро. От своя страна, съпругата му печели под 150 евро.

За пенсионерите пък положението е много по-лошо, разказва Виктор Афиногеев, който взима пенсия от 200 евро на месец, една четвърт от която отива за жилището.

Украйна е застрашена от фалит, ако не получи бърза помощ. Според временния министър на финансите Киев има нужда от 35 милиарда долара за следващите две години.

Изгаряне на мостовете?

На главната улица в Донецк луксозните бутици видно нямат клиенти – продавачите си приказват спокойно, а касиерките дремят на тезгяха. А клиенти няма…

Това е положението, въпреки че този рускоговорящ регион крие подземни богатства, индустриалната дейност е особено интензивна, а предприятията често поддържат тесни връзки с близката Русия, и то не само географски, но и емоционални.

В тези трудни условия много от жителите на Донецк са поблазнени от изкушението за изгаряне на икономическите мостове със западната част на Украйна.

Това чувство обаче не е споделяно от 22-годишния студен Дмитрий, според когото „трябва да се споделя”, въпреки че „много хора казват, че не трябва повече да плащаме и за другите области, че е по-справедливо да запазим богатствата, които произвеждаме”.

„Вярно е, че даваме около една четвърт от БВП на Украйна. Но трябва да проявяваме и човечност”, казва той с широка усмивка.

АФП