Неуспехът на Марин льо Пен в ЕП

Неспособността на лидера на френската крайнодясна партия „Национален фронт” Марин льо Пен да формира група в ЕП и крайната нестабилност на коалицията на британеца Найджъл Фараж показват какви трудности изпитват еврофобите да се наложат в европейските институции въпреки изборните си успехи.

През последните седмици лидерът на „Национален фронт” организира множество срещи в Брюксел с други крайнодесни депутати или националисти, които са склонни да се коалират с нея.

А залогът беше голям. Като не броим голямата видимост и възможното председателство на комисии и подкомисии, една парламентарна група си осигурява субсидиране в размер на 20-30 милиона евро, без да се смятат заплатите и други блага за депутатите.

В крайна сметка Марин льо Пен не успя да събере съюзници извън „традиционните” си партньори – Партията за свобода на холандеца Херт Вилдерс, австрийската Партия на свободата, италианската „Северна лига” и фламандската „Влаамс беланг”.

За формирането на група в ЕП са необходими 25 депутати от 7 различни националности. Въпреки че имаше достатъчен брой депутати (37), Льо Пен не успя да обедини достатъчно различни страни.

Опитът на Льо Пен да привлече четирима депутати от полската KNP (Конгрес на новата полска десница) и български националист от ВМРО се оказа неуспешен.

„Злепоставящи” съюзници

Тези нейни усилия за формиране на алианс бяха силно критикувани от холандската Партия за свобода, която определи KNP и ВМРО като „злепоставящи”. „Нашата партия наистина иска да формира група, но не на всяка цена”, заяви Вилдерс.

Ръководената от 72-годишния Януш Корвин-Мике – монархист и ултралиберал, партия KNP иска да влезе в ЕП, за да „разбие ЕС отвътре”, тъй като Съюзът представлява „комунистически проект”. По време на кампанията за европейските избори лидерът на партията си позволи да каже, че „Хитлер е трябвало да бъде обесен за много престъпления, но не и за Холокоста” и че „вероятно Фюрерът на Третия Райх не е знаел за изтребването на евреите”.

Другият очертал се в последно време като възможен съюзник на Льо Пен бе евродепутатът Ангел Джамбазки – български ултранационалист, подкрепящ Москва. По време на демонстрация в София той призова своите поддръжници да „прочистят града” от бежанците и имигрантите. След неуспеха за формиране на група около „Национален фронт” българският депутат обяви, че се присъединява към евроскептичната група на Европейските консерватори и реформатори, ръководени от британските консерватори.

„Националният фронт” изключи възможността да се обедини с гръцките неонацисти от „Златна зора”, с германски депутат от NPD или с унгарците от „Йобик”, тъй като всички те бяха счетени за „невъзможни” съюзници. „Отказът ни да се обединим с движения, някои от чиито членове демонстрираха позиции, несъвместими с нашите ценности, ни попречи да формираме политическа група” преди 23 юни - крайната дата за съставяне на групи в ЕП, заяви във вторник Марин льо Пен в комюнике. Тя обаче допълни, че преговорите продължават и изрази увереност, че съвсем скоро ще събере съюзници.

Въпреки че броят им е малко над 100 души от общо 751 европейски депутати, еврофобите ще имат само една група, наречена „Европа за свобода и пряка демокрация” на британеца Фараж.

Коалицията на лидера на ЮКИП обаче е крехка. Тя включва депутати от точно 7 страни и се крепи единствено на присъединяването на дисидентката от „Национален фронт” Жоел Бержерон. В случай на отлъчване еврофобската група може да се разпадне.

Фараж изключи подобна възможност и предрече, че напротив - депутати, които са го напуснали заради Европейските консерватори и реформатори, ще се завърнат до Коледа.

Колкото до „Национален фронт” обаче Фараж остава непреклонен. „Не искам да сключвам споразумения с Марин льо Пен”, отсече той във вторник. При тези условия Льо Пен и нейните съюзници ще трябва да заседават в редиците на независимите депутати.

АФП