Противоречивите сигнали на Москва към Киев

След като Украйна отправи своето предложение за мир, Москва реагира както в повечето случаи през последните месеци - с противоречиви сигнали. Именно затова Западът трябва да проследява делата на Русия, а да не се доверява на думите на Владимир Путин.

По време на украинската криза, думите и делата на руския държавен глава често са толкова далеч едни от други, че могат да създадат впечатление, че не идват от един и същ човек. В края на седмицата, след като Киев обяви едностранно прекратяване на огъня в източната част на Украйна, реакциите от Москва отново бяха противоречиви.
В събота вечер в официалния уебсайт на Кремъл беше публикувано изявление, според което Путин подкрепя мирния план на украинския си колега Петро Порошенко.

Това можеше да звучи като призив за мир, ако в този момент 65 хиляди руски войници в централната част на Русия не бяха активирани за непланирани военни учения. В събота сутринта, министърът на отбраната Сергей Шойгу съобщи, че Путин е заповядал руските войски да бъдат приведени в състояние на "пълна бойна готовност".

Зоната, в която се провеждат маневрите, обхваща области, които не се намират близо до украинската граница. Но дори и при това разстояние те изглеждат заплашителен жест към Киев.

В неделя руснаците и украинците почетоха паметта на жертвите от Втората световна война - на войниците и на цивилните граждани. И в двете страни беше направен паралел между настоящето и войната, започнала през 1939г.

"Минаха няколко десетилетия, но смъртоносният дъх на войната сега отново може да бъде усетен. Източната част на Украйна стана бойно поле, умират хора", заяви украинският президент Порошенко, като изтъкна, че неговият план „А” е мирният сценарий, но има и план „Б”, за който все още не иска да говори.

Дали първият план ще проработи зависи от руските сепаратисти и от Москва, която ги подкрепя. Със своите думи Путин иска да създаде впечатление, че не иска нищо друго освен мир в Украйна. Той говори за „трагедия” в Донбас и колко е ужасяващо, че толкова години след Втората световна война на територията на някогашния Съветски съюз се пролива кръв.

Но по всичко изглежда, че в момента Москва иска да окаже натиск върху Украйна чрез метода с моркова и пръчката. В продължение на месеци Кремъл настоява за реформи в конституцията и федерализиране на източните райони на съседката си. Новоизбраният украински президент и новото правителство в Киев обаче са срещу подобна мярка и предлагат на регионите децентрализирано право на упражняване на власт. Вариантът, който е приемлив за Москва, ще отслаби правителството в Киев и ще укрепи проруските сили на изток, така че Украйна в крайна сметка няма да избяга от руската сфера на влияние.

В действителност, бунтовниците в източната част на Украйна водят една прокси война, в която се сражават от името Москва. А самата тя често твърди, че няма нищо общо с това. Безспорно е, че много бойци в Украйна са от Русия, и военната помощ, която получават, идва отвъд руската граница. Още в края на миналата седмица в източната част на Украйна бяха наблюдавани танкове, бронетранспортьори и камиони с въоръжени бунтовници, които, според украинската информация, пристигат от Русия. Въпреки усилията да засилят контрола по границата с Русия, това така и не можа изцяло да се случи.

До този момент лидерите на сепаратистите не са приели мирния план на Порошенко. Продължават атаките срещу украински бази. Това, че в такива случаи украинската армия отговаря на стрелбата, бива използвано като доказателство от Русия, че самият Киев не се придържа към мирния план.

В Украйна вече не може да се говори за чист мир. Ето защо думите на руските управници трябва да бъдат разглеждани със скептицизъм - докато към тях не се прибавят и дела. На такова мнение са и тримата бивши президент на Украйна Леонид Кучма, Виктор Юшченко и Леонид Кравчук.

Die Welt