Сто години от арменския геноцид

Преди сто години в Османската империя започват масовите убийства на арменците християни. В съвременна Турция това престъпление и до днес отказват да признаят за геноцид, макар, че по света все повече хора използват именно тази дума.

На 24 април 1915 година в разгара на Първата световна война младотурският режим решава да изсели масово арменското население от вътрешността на Анадола в пустинните райони на Близкия Изток. По пътя си беззащитните арменци са подложени на масови мъчения и убийства. В резултат над 1 милион и половина арменци губят своя живот. Турция и до ден днешен отказва да признае това престъпление, заявявайки, че тези хора са станали жертва на лошите условия по време на Първата световна война. Анкара също така оспорва цифрата от 1 милион и половина, твърдейки, че жертвите са далеч по-малко – около 200 000 души. Но неотдавна Анкара направи насрещна стъпка към потомците на арменците. Министър-председателят Ахмед Давутоглу изрази съчувствието си със следните думи: "Ние споделяме болката на децата и внуците на арменците, загинали по време на депортацията през 1915 г.". Думата "геноцид" обаче не прозвуча.

Въпреки това първият геноцид на 20-и век започва да се признава от все повече държави по света. Началото на този процес е поставено през 1987 г. с решение на Европейския парламент. През 2001 г. във Франция със закон геноцидът над арменския народ е признат. Примерът на Париж е последван от около 20 държави, сред които Русия и Ватикана, която направи това преди броени дни. Папа Франциск нарече кървавата разправа над християните арменци в Османската империя "първият геноцид на 20-и век". В отговор на последвалата остра критика от Анкара папата отбеляза: "Не можем да мълчим за това, което сме видели и чули".

От своя страна генералният секретар на ООН Бан Ки Мун предложи да посредничи между Турция и Армения. Според него Анкара и Ереван трябва да продължат диалога с ясната цел – да предотвратят в бъдеще подобни трагични събития.

Вижте всички последни новини от Actualno.com