Уроците от Крим

В неделя в Крим се състоя референдум и 95% от жителите гласуваха за присъединяване към Русия. Това учудващо ли е? Никак. В кримската столица Симферопол малко хора нямаха желание да вземат участие в референдума. Голямото мнозинство от кримските граждани искат да влязат в състава на Русия. Интересно, защо ли?.

Най-напред трябва да кажем, че през годините на своята независимост Украйна не направи така, че гражданите й да живеят по-добре. Това важи и за жителите на Крим. Трябва само да припомним, че до днес Украйна не успя да достигне нивото на живот, което тя имаше по времето на СССР. Към това се добавят изкючително разпространената корупция, с която гражданите се сблъскват всеки ден, както и крайната арогантност на всяко ниво от администрацията. Така че на хората им е писнало. Още повече, че Киев постепенно и без да се допитва до местните власти им отне и малката илюзия за автономност. В този контекст терминът „автономия” звучи като тъжна шега.

Според депутат от кримския парламент на всяка структура на полуострова в рамките на теоретично автономната администрация всъщност отговарят един или два централни органа за контрол и за насочване на правителствените решения на Крим. Как украинското правителство си е мислело, че Крим няма да забележи това?

Жителите на полуострова имаха основателни причини за безпокойство. Погледнете проектозакона за малцинствените езици. По време на дебатите около гласуването на документа в украинския парламент имаше злостни подмятания и откровена проява на русофобия. Това вероятно е обидило много хора.

Полските медии стигматизираха опасенията на Русия заради украинския национализъм и уверяваха, че това е „руска пропаганда”. То обаче не е. На улица „Крещатик” и площад „Независимост”, където положението сега е повече или по-малко спокойно, все още има палатки и знамена, транспаранти и символи на Украинската въстаническа армия. Не става дума за някакви откъслечни настроения, а за истинска сила. В правителството пък има най-малко трима членове, свързани с партия „Свобода”, която е основана на базата на крайния национализъм. Така че дали наистина няма никакво основание за притеснение.

Руснаците в Крим имат причина да се радват на резултата от референдума. Не трябва обаче да забравяме, че тези, които бяха против или бойкотираха референдума, също имаха право на това. Качеството на референдума ще зависи много от начина, по който властите и жителите на Крим ще се отнесат към загубилите. Най-добрият начин да ги убедят, че са сгрешили, е да им предложат по-добри условия на живот, както и възможността да изразяват мнението си.

Лицемерието в полските медии по отношение на референдума в Крим е повече от шокиращо. От една страна, журналистите подчертават, че татарите в Крим са бойкотирали референдума. От друга, са изненадани от високата избирателна активност и от силната подкрепа в полза на влизането в състава на Русия. Какво са очаквали, след като руснаците представляват огромна част от жителите на Крим? От една страна, медиите намекват, че резултатите не са надеждни, а от друга – съжаляват за липсата на международни наблюдатели. Поканените от Русия международни наблюдатели явно не се броят.

Ограничеността на интелектуалния дискурс за ситуацията в Крим и за Украйна като цяло дразни. Тези, които се опитват да оценят обективно ситуацията и да признаят правото на Русия да защитава интересите си, са пренебрегнати и обявени за агенти на Кремъл. Никой не иска да признае, че обективната оценка означава да погледнеш ситуация от всички ъгли.

Голос России