Усукване на тръбите

Удивително е до каква степен шумните заплахи влияят бизнес преговорите. С това очевидно е наясно и директорът на „Газпром“ Алексей Милер. В понеделник той предупреди страните от Европейския съюз, които целят да основат енергиен съюз, че създаването на орган, който закупува газ за цяла Европа на единна цена, би означавало много от страните да плащат повече, отколкото плащат сега за руското синьо гориво. „Единната цена няма да е най-ниската. Това очевидно ще е най-високата“, каза Милер.

В действителност, няма изобщо нищо очевидно в не дотам прикритата заплаха на директора на „Газпром“. По принцип, колкото по-голям е потребителят, толкова по-голяма е отстъпката, а единен европейски купувач на руски газ може да очаква да се договори за прилична цена. Опасенията на Европа за потенциално прекратяване на руския газ отслабнаха значително през последната година. Ако Милер си въобразява, че той може да убеди паневропейския орган да плаща най-високата от цените за всички членки на ЕС, той може би вдишва твърде много от газовете на своята компания. В същото време Милер е прав за това, че някои европейски държави, които в момента се радват на благоприятни условия, като Германия например, може да се очаква, че при единна система ще плащат повече за газа. „Газпром“ и руското правителство използват този аргумент, за да откажат европейските държави от визията за силен централизиран енергиен съюз.

Тази стратегия се радва на известен успех, напоследък с малко помощ от Турция. На 7 април турският министър за европейските въпроси Волкан Бозкир се срещна в Будапеща с външните министри на Унгария, Гърция, Сърбия и Македония, за да обсъдят енергийната сигурност. Голяма част от дневния ред бе посветена на предложения от „Газпром“ газопровод „Турски поток“, който ще пренася природен газ до турско-гръцката граница и ще продължава към Европа. Сътрудничеството на тези четири страни в проекта може да се тълкува като загърбване на енергийния съюз и обръщане към Москва.

Проектът „Турски поток“ бе обявен за пръв път от г-н Милер през декември, малко след визитата на Владимир Путин в Турция, по време на която внезапно отмени по-ранния проект „Южен поток“, оставяйки своите европейски поддръжници на сухо. „Южен поток“ трябваше да пренася газ от Русия по дъното на Черно море до България. Комисията за конкуренцията в Брюксел поиска проектът да бъде приведен в съответствие с правилата на ЕС, които не позволяват „Газпром“ да бъде едновременно собственик на газа и на газопровода, по който се осъществяват доставките. С решението си да отмени проекта, Русия загуби до голяма степен надеждността си и новият й проект трудно ще бъде приеман сериозно.

Въпреки това, Виктор Орбан – премиер на Унгария и един от най-големите симпатизанти на Путин в Европа, побърза да сигнализира подкрепа за „Турски поток“. Когато Путин посети Будапеща през февруари, Орбан заяви, че Европа не би могла да се радва на енергийна сигурност без Русия. Лявоцентристкият премиер на Гърция Алексис Ципрас пък приветства обещанието на Путин тръбата да превърне Гърция в енергиен хъб, но с уговорката, че на гръцка територия газопроводът няма да се казва „Турски поток“. „Унгария и Гърция са най-проруски настроените страни в ЕС, а Русия се опитва да се възползва от това“, казва Петер Греко от базирания в Будапеща институт Political Capital.

Някои от тези про-кремълски увертюри са същият вид инструмент, който Милер обича да размахва. Посещението на Ципрас в Москва бе до голяма степен политическа каскада, угаждаща на разгневените от ЕС гласоподавателите. Все пак енергийният съюз излезе по-слаб, отколкото можеше да бъде. Водеща фигура зад съюза е председателят на Европейския съвет Доналд Руск, който е бивш премиер на Полша и е решен да направи Варшава независима от руската енергия. Туск стартира идеята за съюза в своя реч през април 2014 г. Когато обаче Европейският съвет публикува първоначалното си изявление за енергийния съюз на 19 март тази година, то бе по-малко смело. Документът призовава страните да формират регионални групи, за да закупуват колективно енергийни ресурси, но участието в тях няма да е задължително. То призовава за повече трансгранична енергийна инфраструктура, но без да уточнява дали ще бъдат достъпни средства от ЕС. Много се говори за диверсифицирането на енергийните източници, но рядко по същество.

Страните, участвали в срещата в Будапеща миналата седмица, също наблегнаха на разнообразяването на енергийните източници, но в техния случай, колкото и странно да е, те изглежда говореха за получаване на повече енергия от Русия. Икономическата атрактивност на руския проект за малките държави, силно зависими от руския газ, е очевидна. ЕС иска да се освободи от зависимостта си, която върза ръцете му в отговора на руската агресия в Украйна. Русия е в подобна ситуация – „Газпром“ зависи от украинските газопроводи, за да доставя газ до европейските си потребители. Милер се надява да сложи край на това. Той обяви в Берлин, че след изтичането на действащия договор през 2019, „Газпром“ се надява да спре транзита на газ през Украйна и вместо това да използва „Турски поток“. Или най-малкото, той се надява да използва заплахата с „Турски поток“ да си извоюва по-добра сделка.

The Economist