Западът подкрепя мирното споразумение въпреки съмненията на Киев

Западните сили се придържат към разколебаното мирно споразумение за Украйна и принуждават Киев да го спазва, въпреки че руският президент Владимир Путин не показва признаци на колебание, а НАТО предупреждава, че Москва може да се готви за нова офанзива.

САЩ и ЕС все още подкрепят 3-месечното примирие въпреки засилващото се усещане, че то е пред разпад. Освен това, Вашингтон и Брюксел продължават да повтарят на Путин, че санкциите ще останат в сила, ако той не спази обещанията си. Това не е голяма утеха за украинския президент Петро Порошенко, който трябва да се справи с натиска в Киев заради военните загуби в Донбас, като в същото време се опитва да запази добри дипломатически отношения със Запада, от чиято политическа и финансова помощ се нуждае. Той показа какво мисли, когато в сряда в Берлин германски журналист заяви, че Източна Украйна е сравнително спокойна. „Не мога да се съглася, защото Украйна плаща много висока цена за този псевдо-мир“, посочи Порошенко и подчерта, че от подписването на второто примирие в Минск през февруари досега са загинали 83 украински войници.

Мъртвородено споразумение

Въпреки че споразумението за примирие бе обречено от самото начало, никой не иска да го погребе. „Що се отнася до споразумението от Минск, трябва да отбележим, че все още не сме постигнали това, което искахме. Все още няма пълен мир“, заяви германският канцлер Ангела Меркел по време на посещението на Порошенко в Берлин.

Според украинския политолог Владимир Фесенко европейците са жертва на илюзия. „Те се опитват да се придържат към този мираж и движат събитията в тази посока. Западните партньори на Украйна няма да предприемат нищо ново. До края ще се опитват да съживят мъртвороденото споразумение от Минск“, казва той.

Някои наблюдатели пък отбелязаха по-мекия тон на американския държавен секретар Джон Кери, когато се срещна с Путин миналата седмица. Въпреки това, САЩ обвиниха Русия, че не е изтеглила тежките оръжия, например системите за противовъздушна отбрана, танковете и артилерията, от Източна Украйна, което е в разрез с плана от Минск.

Миналия месец генерал Филип Брийдлав пък предупреди, че руската армия може да използва примирието, за да подготви нова офанзива в подкрепа на сепаратистите. Москва е подозирана, че иска да помогне на офанзива срещу пристанищния град Мариупол, който може да се превърне в коридор на бунтовниците към анексирания от Русия полуостров Крим.

Различни гледни точки

Мнозина виждат огромни различия в мненията на европейските лидери и Порошенко. Докато ЕС може да живее и с крехко примирие, което все пак не води до масови жертви, Киев трябва да се справя с неспирните случаи, в които загиват или биват ранявани украински бойци, както и с несигурността от следващите действия на Путин. Дори условията, изготвени в рамките на споразумението от Минск, не се спазват. И двете страни изтеглиха едрокалибрените оръжия и танковете от по-голямата част от фронтовата линия, но според Киев тежки оръжия все още се използват срещу правителствените сили в основните горещи точки. Въпреки няколко размени на пленници Москва все още държи известния пилот Надя Савченко, която бе задържана в Източна Украйна и транспортирана в Русия. За украинците обаче е по-важно, че споразумението не включва план как Киев да възстанови изгубените територии, които в момента са под контрола на сепаратистите.

Докато сраженията в Източна Украйна продължават, макар и в ограничен мащаб, Киев има малки шансове да проведе местни избори в източните региони, които са планирани за края на 2015 година. „Политическият календар на Минск-2 пропадна по простатата причина, че той всъщност утвърждава руските стратегически победи и върви срещу националните цели, зададени от украинското правителство“, казва Кристофър Гранвил – директор на консултантската компания Trusted Sources.

Ендшпилът на Путин

Въпреки честите срещи със западните лидери не се знае какъв ще бъде ендшпилът в партията с Путин. Засега той не показва голям интерес да анексира контролираните от сепаратистите територии, което може да се окаже много скъпо, тъй като местните икономики са в разруха. Путин обаче не може да си позволи да отстъпи по въпроса за Украйна, тъй като така ще загуби популярност в Русия – така че да изглежда слаб, не е вариант. Съвсем наскоро той разпореди първите военноморски учения с Китай в Средиземно море и проведе серия от срещи с високопоставени военни. Все пак, тъй като смъртта на руски войници в Украйна би било заплаха за положението му, Путин може да реши, че започването на пълномащабна война в Украйна носи твърде високи икономически и политически рискове.

Руските компании, срещу които няма издадени санкции, се надяват да се върнат на международните облигационни пазари по–късно тази година, тъй като инвеститорите са привлечени от високодоходните ценни книжа. Всяко задълбочаване на украинската криза обаче би осуетило тези амбиции.

Ако целта на Путин е да удължи тлеещия конфликт, който затруднява опитите на Украйна да се присъедини към НАТО и Европа, тогава засега той просто не трябва да прави нищо. „Стратегическите цели на Русия не са се променили никак – да държи Украйна под контрол, като контролира Изтока. Именно затова Москва има интерес споразумението от Минск да бъде изпълнявано“, казва западен дипломат в Москва.

Източник: Ройтерс