Русия и Европа: Игри на зависимости

Руският газ е кокаин за Европа. Прекалено силно ли звучи? Възможно е. Но никой не може да отрече, че става въпрос за зависимост, която диктува външната политика на не една и две страни. След анексирането на Крим Европейският съюз нямаше проблем бързо да запорира сметките на богати и влиятелни руснаци. Реални, сериозни икономически санкции срещу Русия обаче все още няма. Само се говори за тях. И най-вероятно ще продължава само да се говори, защото тук опираме до едно от най-силните руски оръжия – синьото гориво.

Колко зависима е всъщност Европа от руския газ?

Много. Следните проценти показват каква е била зависимостта през 2012 г. (данните са на Евростат):

100% зависими – България, Литва, Латвия, Естония, Финландия

99% зависими – Чехия, Словакия

80 - 90% зависими – Полша (79,8%), Румъния

50 - 70% зависими – Австрия, Гърция

40 - 50% зависимост – Унгария, Словения

35,7% зависимост – Германия

28,1% зависимост - Италия

15,7% зависимост – Франция

0 – 25% зависимост - Великобритания, Испания, Португалия, Дания, Малта, Ирландия, Кипър

Данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обрисуват подобна картина, с малки изменения – например делът на Германия е 39%, а на Словакия – 100%. Важно е да се отбележи, че количеството руски газ за страни като Италия и най-вече Германия, е огромно (въпреки по-ниските проценти на зависимост) заради по-голямото население. Като цяло обаче средното ниво на зависимост на ЕС от руски газ е 31 на сто.

За някои страни извън европейското обединение ситуацията е още по-сериозна. На този етап можем да причислим Сърбия към напълно зависимите (по отношение на петрол). Още преди две години сръбското петролно дружество НИС, което е основен производител и доставчик на нефт в страната, беше купено от дъщерна фирма на „Газпром”. Русия продължава да изкушава Сърбия и с примамливи перспективи около „Южен поток”, създавайки по този начин трудно разрушима енергийно-политическа връзка. Енергийното влияние на Москва в Македония и Молдова също е без конкуренция.  

Какво ще стане, ако Русия спре кранчето?

Най-малко 17 държави от ЕС ще бъдат значително затруднени с отопляването, а за някои като България и прибалтийските републики това би била направо опасна ситуация. Преди време българските власти заявиха, че запасите в хранилището „Чирен” биха стигнали за месец и половина-два. Всъщност най-добре се е подсигурила Латвия, която има запаси за около година. Положителното е, че зимата вече отмина и настоящите последици едва ли ще са толкова катастрофални, но все пак цялостната картина не е особено успокояваща.

Европейските собствени залежи са все още твърде недостатъчни, за да покрият нуждите на континента. Докато Европа произвежда около 160 млрд. кубични метра газ годишно, Русия вади четири пъти повече. Според научни прогнози през 2030 г. Русия ще вади още повече от синьото гориво, а залежите в Северно море ще са доста намалели.

Почти няма европейска страна, която да може да разчита само на себе си по отношение на газа. Може би Дания и Норвегия имат потенциала да бъдат такива. Великобритания се самозадоволява газово на 53%, а Германия – на скромните 14 на сто. Така че трябва (а и е желателно) да се търсят различни варианти за газова сигурност.

Какви са вариантите за Европа?

Една думичка се повтаря и повтаря – диверсификация. През март Европарламентът нареди на Еврокомисията да изготви план за намаляване на енергийната ефективност от Русия, като се предполага, че ще се наблегне на по-силните връзки между страните-членки.

Полша вече е свързана с малък газопровод с Чехия, очаква се по-голяма връзка да стане факт до 2017 г. Словакия и Унгария също са свързани чрез газопровод. Германия би могла да разработи находищата си и да праща газ до Италия, Полша и Чехия. При Естония, Латвия и Литва ситуацията е малко по-сложна, но и те биха могли да се свържат, да кажем, с Полша. България пък неслучайно трябва да доизгради връзките със Сърбия и Гърция. Всичко това обаче би имало ефект само ако държавите са единни и има политическа воля за взаимна подкрепа. За съжаление такова нещо не бе демонстрирано при газовата криза през 2009 г., дали сега това ще се промени, предстои да разберем.

Немалки залежи на газ има Норвегия и тя може да бъде евентуален износител. Европа би могла да се съсредоточи и върху проект като Трансадриатическия газопровод, който ще й доставя газ от Кавказ през Турция (в случай, че „Южен поток” падне жертва на ситуацията). Трябва да се имат предвид и вносът в Европа на газ под втечнена форма от Северна Африка – най-вече Либия и Алжир, макар че нестабилните политически ситуации в тези страни ги правят ненадеждни партньори. Има и един вариант, за който никой все още не иска да мисли – засилване на връзките с Иран. Все пак той е малко вероятен.

Опция, която крие много рискове, е добивът на шистов газ/внасянето на шистов газ от САЩ. Европа е под американски натиск в това отношение и не се знае колко дълго ще издържи.

Дори повечето от тези неща да станат факт обаче, ако руските доставки през Украйна спрат, Стария континент пак ще изпитва недостиг от 30 млрд. куб.м. газ.

Доколко ще пострада Русия от евентуални „енергийни” санкции?

Зависи какви точно са, но със сигурност ще окажат влияние. Все пак износът на руските петрол и газ представлява 70% от целия експорт на страната. Европа е много важна за Русия, защото в нея има поле за разширяване на бизнеса и печалбите, докато от повечето бивши съветски републики Москва вече взима почти всичко, което може да се вземе.

Ако Русия на свой ред реагира със санкции срещу Украйна и спре доставките конкретно за нея, това не означава, че тя ще ги запорира и за останалата част от Стария континент. Най-вероятно тя ще започне да разпространява повече газ по „Северен поток”, чиито капацитет в момента не се използва напълно. Създаването на този газопровод бе именно с цел да може доставки да вървят пряко от Русия към Украйна.

Да се притесняваме ли?

Все още не е ясно дали ЕС изобщо ще предприеме нещо сериозно срещу Русия, имайки предвид силната зависимост. „Едва ли можем да говорим за голямо притеснение, тъй като първо трябва да видим дали изобщо това ще предизвика проблем и в какви размери. Не бих се изненадал ако ЕС ограничи търговските си отношения с Русия, това до доведе до реципрочни мерки. Но това е нещо нормално, дори е залегнало в европейското законодателство. На този етап обаче можем само да гадаем как ще реагира Русия”, коментира икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков пред Actualno.com.

Едно е ясно – Европа трябва да се поразмърда с действията си за диверсифициране, за да не плати после по-висока цена от тази, от която се опасява в момента. Може би агресивният подход на Путин най-сетне ще накара бавната бюрокрация на ЕС да се активизира. Ако стане, то ще излезе, че руският президент е направил цяла услуга на Европа.