ЕК не предлага промяна за изчисляване на квотите за бежанци, има възможност за изключване

Европейската комисия (EK) разпространи списък от 8 законодателни инициативи за справяне с миграцията. Повечето от тях засягат управлението и приема на бежанци и трябва да се приложат още тази есен след одобрение от министрите на вътрешните работи.

Съвсем малка част от плана предвижда реформи за граничния контрол и борба с трафика на нелегални имигранти още тази година, информира БНР.

По отношение на квотите, няма промяна в критериите за тяхното изчисление за всяка отделна държава. Най-голямата тежест във формулата пада върху големината на населението и силата на икономиката по БВП. По-малко влияние за формирането на квотата имат фактори като безработица и брой на досега приетите бежанци за последните 4 години. Точно тези критерии предизвикаха недоволството на почти всички правителства през юли което доведе до отхвърляне на квотната система на задължителен принцип.

Общо 160 хиляди бежанци трябва да бъдат разпределени между държавите, съобщи по-рано днес по време на реч в Европейския парламент председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. От този брой на България се падат 2100 имигранти от Сирия, Ирак или Еритрея. Това означава страната ни трябва да приеме още 1600 бежанци към вече договорените през юли 500 души.

Италия, Гърция и Унгария няма да приемат, а само ще пращат бежанци на останалите 22 страни членки. Изключение от задължителните квоти ще е възможно само за период от една година и срещу парична вноска от минимален процент от БВП. Искането на съответната страна обаче трябва да е добре мотивирано и да бъде одобрено от Брюксел. България в бъдеще ще може да поиска да бъде облекчена, ако за последните шест месеца внезапно нарасне броят на нелегално прекосилите външната ни граница, както и исканията за убежище.

Новата квотна система очаквано ще натовари най-много Германия с 31 443 души. След това идват Франция с 24 031 души и Испания с 31 443 души. Най-малко бежанци ще приемат Малта – 133 души, Кипър – 274 души и Естония с 373 души.

Ако квотната система бъде гласувана, 160 000 души ще бъдат разпределени по следния начин:

Австрия - 3640

Белгия - 4564

България - 1600

Германия - 31 443

Естония - 373

Испания - 14 931

Кипър - 274

Латвия - 526

Литва - 780

Люксембург - 440

Малта - 133

Полша - 9287

Португалия - 3074

Румъния - 4646

Словакия - 1502

Словения - 631

Финландия - 2398

Франция - 24 031

Холандия - 7214

Хърватия - 1064

Чехия - 2978

Швеция - 4469

Остават обаче много неясноти относно налагането на Дъблинския регламент, който задължава бежанците да стоят в държавата, която им е дала международна закрила. От общо 8 законодателни действия само едно е посветено на охраната на външните граници за спирането на миграционния поток, всички останали се отнасят само до условията за прием на бежанци. Сред тях е и предложение за гласуване и има за правила за обществените поръчки при харченето на европарите за подслон на бежанци.

ЕК предлага нелегалните имигранти, които нямат право на убежище, да бъдат връщани в родните им страни. Към момента Европа успява да върне по-малко от половината от икономическите имигранти обратно в Африка или други транзитни страни като Турция. В пакета на ЕК обаче няма конкретни идеи как да се приложат на практика споразуменията за реадмисия. Сега всяко решение за репатриране и депортиране на имигрантите се взима от съдебните органи на съответните държави, а Жан-Клод Юнкер обещава реформи в т. нар Директива за връщането чак през 2017 година